Дървото на живота

Що е то мартеница?

Слънцето все по-упорито топи снега и капчуците почти непрестанно тактуват по ламарини и тротоари. Тук там и кокичето с упорита нежност разчупва ледената кора схванала земята...
    И нашенеца проточи като навита от векове пружина на играчка-робот бялата и червена нишка.

Прави го вече така механично, че се сепва когато го запитват какво е това, дето само българите го имат? Хем е сигурен, че го знае, хем почвайки да обяснява, разбира че не му е съвсем ясно.
    Що е то мартеница и като има почва у нас, защо ли?
    И нашенеца преде, върти, навива бялата и червена прежда.Хване двата края и ги пусне.Те се усучат бърза като че ли никога не са били разделени или поради това, че никога не са били заедно.По отделно ги тъкми, а после заедно ги връзва.Изработва и вмъква в тези нишки цялото си сърце.Все за здраве ги прави, а любовта забравя.Все заедно ги връзва и усуква, а все разединени и разделени остават.
     Няма здраве без любов, нашенецо!Няма сила без обединение!Вплетени заедно като бялата и червената нишка да бъдем!За любовта към себе си да помислим.Да влезе в нас силата и, и тогава да я дарим на ближния си.Чистотата и любовта събираме от векове в две нишки, а чиста любов в сърцата си нямаме.
     Да се поучим от нашата мартеница!Тя не е грохнала старица, а разпукваща се пролетна пъпка на вечната, чиста и свята любов, която всеки от нас носи в сърцето си.Сгрейте с топлина и огрейте със светлина пъпката в сърцето си, за да разцъфти със силата и вечността на българската мартеница.Нека всеки от нас знае и разбере, що е то мартеница!
                                                                                                           
                                                                                                               24. 02. 1996 г.