Кристален свят

ПОТОЦИТЕ НА ЖИВОТА

         /ТРЕТИЯТ ДЕН/

1.Минават потоци, река

    край пътя на камък момиче седи.

    Камъни потока търкаля,

    когато дъжд проливен вали.

2.От изгрев до залез на пътя седи

    и гледа потоци на бягащи леки коли.

    Трамваи, тролеи, мотори-съдби

    търси тя своето място в потоци добри.

3.Нощ тъмна се спуска навън

    утихват потоци, изгряват звезди

    и ясна луната безизразно свети

    момичето търси своя поток от мечти.

     

4.Слънце отново изгрява

    потоци насекоми, лъчите му ясно огряват

    и в тях върволици пренасят трохи

    затрупват своите прашни съдби.

5.И става момичето от камъка бял

    поема в потока от много люде избран.

    Върви към неясната цел

    Пред гробище спира:Това ли е на живота предел?

6.Отново пак слънце залязва,

    силуети в мрака стърчат

    и пак луната бледнее

    звездите чертаят млечния път.

7.Синя зора зазорява,

    чува се ясно ранния бриз,

    поема листа във вихрушка,

    показва посока на пътя си чист.

8.Поема момичето пътя отново

    и стига до морския бряг,

    а там вълните чертаят посока

    телата изхвърлят, вървели без път.

9.Разгледало много потоци,

   живяло пътеки безброй

   видя, огряваше пътя и слънцето

   тя тръгна, пое я по залеза то.

10.На третия ден огря в зората.

      Момичето грееше в слънцето с лъч,

      осветява сега вятър в тревата,

      на реките показва накъде да текат.

11.Така преминават дните в години

      и хиляди стават в една,

      така се пишат съдбите в рими

      и става живота на вечна река.

12.Така светлината в потока

      след валежи се влива в море,

      така и човека в живота

      се свързва със своето светло небе.

   

13/14.01.1998г.