ПЕСЕНТА
НА ЗЕМЯТА-МАЙКА И НЕЙНАТА ДУША
Прелива
чудото, прелива
в
трелите на птичи гласове
от
струни на невидими оркестри
сливат
се в ефирни светове.
Усещания,
чувства се преливат
в
океан от стенещи вълни
и
вятър в пръските разбити
понася
звуци - тишина.
Вълни
от вятър изтъкани
препускат
по опънатите сетива
по
струни от лъчи събрани
възпяват
ангели небесната дъга.
И
слива се небето със земята
през
чудната небесна доброта,
че
тя е лък и струна за душата
вплела
въжделения в мечта.
А
вятър, слънце и вода
са
птича песен към отворената висина
лети,
кръжи понесена
от
вятърните леки колела.
А
колко трели вятърът изтръгва
с
бурен тътен или полъх по трева.
Крилати
звуци разлюляни
над
морска шир и камък край брега.
Бълбука,
шепне и водата
говори
с бързей-ветрогон.
Докосват
се в хармония телата
и
стон пронизва звучния покой.
Зад
острите скали се скрива
буен
бяг на шеметни вълни
и
пак към себе си се връщат
окъпани
от ласкави лъчи.
Творят
природните стихии
сливат
музика и стон
и
като нива разлюляно жито
жътваря
чакат на плода.
Прелива
чудото, прелива
в
трелите на птичи гласове
и
струни от невидими оркестри
сътворяват
съвършени светове.
22.04.1997г.
Написано
като преведена в слово музика на Китаро.
Няма коментари:
Публикуване на коментар