МОЯТА ВЯРА
В синьото бездънно небе, към което поглеждам понякога, щом в главата ми се сблъскат мислите, често виждам волния полет на птиците и се оприличавам на тях. Те са толкова осигурени. Сравнението започва да ме слива с техния волен полет и безгрижие. Случките, които са ежедневие в моя живот постепенно ми показват колко много приличам на тях...
Много пъти съм била без пукната стотинка, гладна съм и ми е студено, или пък ми е тъжно и безнадеждно, и всеки път става така, че едно по едно от изброените по-горе гадости се изменят.
Вървя си както си вали и по улиците мръсно, си намирам монета, или пък грейне слънце, а на среща ми ухиленото лице на Стани.
Вярата е като усмивка, не можеш да я пипнеш, но можеш да я имаш. Гледам кокичето, тревата, цветята растат, цъфтят, красят и изобщо не се замислят, ще вали ли, ще има ли достатъчно слънце и дали има смисъл да съществуват, ако някой най-нехайно, грубо и вандалски ще ги настъпи или откъсне. Всъщност вярата ми изобщо не се замисля над това какво ще е утре или какво ще правя сега, и знам че няма начин да няма начин, и че вярата е свързана с най-висшата същност на битието, която е предвидила всичко за всички. Ако някога на някого нещо не се дава, то е за това, че или не е добро за него, или не му е дошъл момента, или защото му липсва вярата, че всичко каквото става или не става е все за добро.
Не съм живяла кой знае колко на Земята, но малкият житейски опит, който имам не веднъж ме е убеждавал в това. Много достижения има човекът в своето развитие, но според мен повече вярва на техниката, отколкото в себе си.
Семейството ми е основата за моята вяра, то е пристан и покой, то е сигурност в зной. Вярата е като водата когато си жаден, като земята когато си гладен и слънцето, което огрява безусловно и царя и звяра, а въздухът, който прониква във всичко и навсякъде дъхът си дарява и с вяра духът ми изпълва и с мисъл сърцето огрява.
Вярата за мен е нещо живо, което живее в мен и това живениче се будеше постепенно и растеше заедно с мен. Мама ми казваше да пея, когато ме е страх. Аз и повярвах и проверих думите и. Те се оказаха верни. Когато променях състоянието си пеейки, тогава усилвах вярата си и поговорката: "Който пее зло не мисли". - се продължаваше с "...който пее - светло мисли." Да повярваш е чудесно, да приложиш е богатство. Аз първо повярвах на майка си, вярвам на приятелите си, вярвам в своята любов. Човек започва да вярва постепенно, но без вярата си, сигурно нищо не би предприел да прави.
Всички хора, които имат някакви достижения имат вяра. Тя трябва да е силна, иначе нито ще се трудят, нито ще учат, търсят, изследват, опознават....
Всичко расте в живота, за мен расте и моята вяра.
Вярвайте в онова, което расте и се развива!
Няма коментари:
Публикуване на коментар