Кристален свят

ВАНЯ  ВАСИЛЕВА

ГЕРБЪТ  НА  ВРЕМЕТО

Учебен  материал

Първи цикъл

ПРОБУЖДАНЕ

КНИГА  ПЪРВА

1993/1994 г.

Едно велико чудо на живота

След изживяната голгота,

Ни обгръща с топлината

И със силата на светлината!

“Аз съм една лъжа, която говори истината.”

Жан Кокто

ЗА  ИСТИНАТА  ДОЙДОХ

С обич нежна, окрилена

Тръгнах през света незащитена.

Истината да следя

Да я търся, да я разбера.

Да я пазя в бури, в мрак,

За да бъде в мене пак

И между хората честита

Тя е светла мъченица.

На живота факел вечен

За вечния човешки род.

Да блести и да огрява

Пътя им към жива вяра.

01.12.1993г.

НА   МОЯ   ДУХ

Приеми от мен привет

За големия букет!

Влезе тихичко във магазина

И остави го чина.

Светло син като небето

С много стихчета в сърцето.

Като ручей на река

 ми потече мисълта.

Няма край духът извира

С таз прекрасна чудна лира.

Свири, пее и римува

Думи в стихове диктува!

04.12.1993г.

НА  МОЯТА  РОДИНА

Цъфти и пей, Родино моя,

Сред хиляди беди!

От векове те мачкат и потискат,

Ограбват и гнетят.

Ще се изправиш, зная

От пепелищата на вечността

И ще изгрееш като феникс

Над всички днешни чудеса.

Ще грееш, за да сочиш пътя,

Като светъл лъч през гъстата мъгла,

На днешни, минали човеци

Изгубили се в тъмнина.

07.12.1993г.

МАЙКАТА

С устрем на разярено животно

Тя бранеше невинните си рожби,

От човешка кал и мръсотия

От пипала на октоподи с маски на сърни.

Обичаше ги нежно, с любов безкрайна

И пазеше им крехките души,

С милост към техните грешки

Ги водеше в пътя суров.

Каляваше – нерви въжета,

Каляваше – крехката плът,

Каляваше – бистър и силен умът,

За да изплува навеки духът!

09.12.1993г.

БЪДНИ   ВЕЧЕР

Тиха и чудесна – вечер на мечти,

Желания потайни, съкровени и незнайни.

Всеки чака нежност и любов, а не е готов,

Не е готов да дава, за да получава.

Първо дайте, мили хора,

Давайте богато  чисто злато.

Дайте от сърце мъничко зрънце

От вашата любов гореща на всеки, който е насреща.

Любовта е чиста и сърдечна,

Бликаща и вечна.

Любовта разбира всичко

Всичко вижда и прощава.

Ти си в мен, и аз в теб.

Твоята душа звъни,

А на мен сърцето в сърцето ми кънти.

О, любов прекрасна,

Кой ли те познава?

Сред човеците си ти,

Но те гонят, разбери!

Все за теб говорят

И за теб се молят,

А не знаят как,

Да те имат в този мрак.

Милички, добрички сте ми всички,

Но защо не разберете,

Че любов се дава чисто и сърдечно,

Искрено и вечно.

Изворът голям е – неизчерпаем и незнаен

От него вземете на всички да дадете.

И тогава вижте какво ще се случи

С вас и във вас, и вътре и вънка, все ще ви звънка

Гласченце потайно, нежно и многознайно.

Ще ви свети със свещичка

В малката ръчичка.

С огънче живо, властно и игриво,

За доброто на света на хората за вечността.

Ще имате тогава всички

Любов и мир, сестрички!

Ще се радват и децата

И бащите и полята!

И наистина тогаз ще запеят с глас

Тъй висок и тъй честит,

Че ще бъде именит

Този ден велик!

24.12.1993г.

ЗА  ЧОВЕКА

Не предизвиквай злобата в човека!

Бъди смирен и чист като сълза!

Обичай кротко, нежно, всеотдайно...

Пускай леко светлината да не изгори сърцата.

Раздавай от безкрайния кипеж!

На изворния огнен скреж!

Не се учудвай, че е скреж!

Ледът се в огъня топи и изпарява

И пада както жива влага,

За да напои жадните души.

Да раснат и да порастат,

Да зреят и да се плодят,

За да се възраждат и множат!

Разтворете си сърцата

За да влезе там жената

С истината свята,

С мира и свободата!

Да запеят всички

Като малки бели птички

И да полетят в света

За да разпръснат любовта!

14.12.1993г.

ЖЕНИ

О, вий подтиснати и унизени,

Страдалници даряващи живот!

Преминали през векове на робство и на гнет,

През пластове на кръв и нищета,

Пречистени от огнените клади,

Сега ще светите със своите тела!

Ръцете ви даряват – здраве,

Сърцата ви – любов,

А мисълта ви път проправя

За новите изгряващи души.

Безсилна – със сила е дарена.

Нежна – с твърдост устоява.

Любима – с обич ни огрява.

Красива – твори я с ръцете.

Мъдра – с търпение очаква.

Всеотдайна – чиста и безкрайна,

Жена, Любов, Живот – Това е!

19.12.1993г.

ПРИЯТЕЛСТВО

Да е пълна чашата ти винаги

Да е пълна, но да не прелива.

Нека винаги да има място

За още мъничко прекрасно.

Истината чудна, винаги е будна

Някога горчи и тлее, но винаги живее.

|u041dе е лесно да се каже

На този, който я покаже.

Скъпо струва знам, от векове насам.

Да прощаваш честно никак не е лесно,

Но учи се без умора за себе си и всички хора,

Знай, голямото добро е всякога само!

26.12.1993г.

ХАЛКИ

Халки на синджири различни.

Не искам да бъда халка!

Искам да бъда начало от едно велико цяло!

Халката ангажира, халката дирижира.

Тя тона дава и музиката съчинява,

Играта определя и печалби разпределя.

Халка да бъде от синджира

И съдбата му дирижира

Някой, който заслужава

Синджира за награда.

Не се лъжете, хора,

Синджира почва от халка

И нижат се на него хора

Обсебени от алчността!

Разкъсвайте синджири смело!

Халките да се разпоят,

А душите умножат

и от висша сила защитени,

да се възнесат родени,

пречистени и осветени!

04.12.1993г.

НА   ХРИСТО  БОТЕВ

Гений велик – на народа лик!

Гений велик – духовен мъченик!

Толкова години гледаш от високо,

Как словото ти ползват на широко!

Без срам те прекрояват

без съвест те оставят!

Истината си прозрял

И в стихове си я излял!

Словото му пощадете

Делото му не петнете!

Славата му ще е вечна,

Светлината му е безконечна!

Кръста на народа си понесъл

И превърнал си го е в песен!

Народа ни е мъченик.

Той положи пред нозете му

Живота си велик!

Българи, гениите си ценете

Минавайки през вековете!

Те са наша слава

Памет и награда!

06.01.1994г.

БРАКЪТ

Бракът бил обществената клетка!

Нима ще може в клетка

да цъфти живота днеска?

Настъпват се и се пресичат

Обиждат се и се увличат.

Кръстосват шпаги неразбрани

И в кръг се движат оковани.

Търсят грешките взаимни

В препирни неспирни.

Нима не знаят, че са огледало

И всеки в него се оглежда?

Другият до теб е твоето начало

И в очите му е твойто огледало.

Ти в него се оглеждаш

И недостатъците си подреждаш.

В чувствата си търсите опора

От несигурност и от умора.

И вместо истината ежедневно

Да търсите обикновено,

Се обвивате в копнеж любовен

Тревожен и греховен,

Но омаята е сладка-мигновена, кратка...

Истината скрита е с външен блясък,

С парадност и повърхност с пясък...

За да се пречистят умовете,

Постоянните неща търсете

И в бурите не се менете!

В две пътеки, двама души,

Успоредно да вървят и живота си да променят.

С божествена любов да бъдат обградени

И от висша сила защитени,

Тогава бракът в семейство се превръща

 и творческата сила се разгръща!

18.01.1994г.

КЪМ   НАРОДА – БЪЛГАРСКИ

Законите са в нас и ние сме в тях.

Невежество цари навред

Без вътрешен духовен ред.

Дали желаем или не

В природните закони сме.

Всяка грешка се заплаща

И фалшивите устои ни разклаща.

Водени от човешката ни суета

Ний крачим в нищета.

В теченията черни носим се модерни.

Търсим своята опора

Във временни неща и хора.

С белези по крехките тела

Проклинаме ний нашата съдба.

Родината забравили и Бог

Прославят себе си до гроб.

Така народа ни е омотан

В свои мрежи и в чужда кал.

И няма кой да го измъкне

Все някой на някъде го мъкне.

Опитват да го унижат

За валута да го продадат.

О, народе, мил, изстрадал

Толкова ли малко си пострадал,

Та се маеш в унес сладък

Чакаш до припадък?

В кома да изпаднеш

И безкрайно да се вайкаш.

Стига вече си търпял

Свойто жито си посял.

Ето никнат семената

И покриват с мъх земята.

Нежен, мек и разнороден

Като мъките безброен.

Песен някъде се чува

музиката ни залива...

И под звуците небесни

Аз дочувам твойте песни,

А пък твоите деца

път проправят към Твореца на света!

21.01.1994г.

БЪЛГАРСКОТО    СЛОВО

Българското слово – гъвкаво и точно

Променяно и прекроено,

В трудностите укрепено

И от векове установено!

_ Всяко зло е за добро! –

 казва българинът мъдро.

Калява злото нащо тяло

Калява ни ума, душата.

Ний търсим в другите вината,

Но сами сме си виновни за неволите ни родни.

Български език – оригинален и чаровен

Силен и духовен!

Няма в света явление и случка

И българското слово да не го налучка

Точно, ясно и разбрано,

Като слънцето изгряло.

Кой в света не искаше да те затрие

И твойта сила да прикрие?

Средства всякакви приложи

В умовете черни ги заложи

И ги пусна в страната

Със силен дух богата.

Сега нахлуват на талази

Като черни метастази

Пипала на октоподи захапват ни отвред

И никой никому не дава ред.

Ръфат, късат и заграбват

С усмивки мазни ни обграждат.

Стоим, мълчим стаени

Настръхнали и примирени.

С българско търпение

Ний правим погребение.

На злото дето си отива,

Роптаейки загива

Само се то унищожава

И зелена улица ни дава.

Българинът автентичен

|u0411ил е винаги практичен!

Не се затрива лесно слово

С надписи и наготово...

Словото ни оцелява и през бурите минава,

Обогатява се и разкрасява...

Господ Бог е благ

и милостив е към народа драг!

Божието слово ни залива

С любов и сила ни полива,

А запъваме се и роптаем

И за истината свята ний нехаем.

Божието слово с думи български

Е произнесъл с мисъл и с песен,

На българска земя Учител

Великият Всемиров Жител!

Слово българско от вековете

Влез в умовете!

Да не се срамува тоз народ

И да не бъде нивга вече роб!

Песен българска да се излива

И с небето да се слива

а човечеството ново

да гради живот отново чрез българското слово!

27.01.1994г.

НАУЧНО

Професори и кандидати

Науката ви се разклати.

Българското слово не признават

И в чужди думи мисълта си оковават.

Реферати съчиняват

И награди си раздават.

Табели си поставят

И за учени се припознават.

Философи – демократи

Чисто просто тарикати.

Докога ще пеете таз стара песен

С вековна плесен?

Новото напира – творчество извира...

Младостта пристига и идеите постига...

Оттеглете се достойно

Да почивате спокойно.

Всеки втори е талант,

Неразкрит и непознат.

Безброй таланти в таз страна родени

Чакат дните за тях отредени.

01.02.1994г.

АЗБУЧНИК

Алеко,

Ботйов,

Вапцаров,

Георги Марков и

Димитър Талев,

Елисавета и Елин Пелин.

Живяха, писаха възхвали на един народ с безброй провали.

Захари битките записа и българските политици ни описа.

Илия Бешков нарисува в щрихи цялата култура.

Йовков селото описа и с болка го ориса.

Каравелов майчините грешки ни показа и в повести ни ги разказа.

Любовта възпяха вдъхновени от българката възхитени.

Майките герои раждаха безброй и помагаха в бой.

Нашите герои многобройни ги използват недостойни.

Огнени слова изпълваха простора, но нямаха опора.

Природата за грешките наказва и с опити вековни ни показва.

Разум да приложим и душата си да вложим.

Смели да сме и почтени, силни, правоцелни.

Таз родина е богата, труд и трябва и отплата.

Уморена е от мръсотия и нечестна търговия.

Факти констатират наще политици и си гледат в техните паници.

Хлябът наш насущний е мираж въздушний.

Целувката била ваксина за душевната ангина.

Чародейци самозвани се навъдиха призвани.

Шарлатани най-отбрани във вериги омотани.

Щастието ни предсказват и с Боговете си приказват.

Ъглите измерват и душите ни подвеждат.

Южен вятър ще задуха и за нашата наука.

Ясно слънце ще изгрее, ново време ще довее...

01.02.1994г.

ЛЮБОВТА  МЕ  ОЗАРИ

Любов когато озари душата

Лети ни мисълта към синевата

И чуден свят пред нас открива

На всичко точната причина.

Любовта в сърцата ни да влезе

И тъмнината да залезе.

Там от дето е дошла

Да не смущава нашата душа.

Чрез любовта живота си пробива път

И одухотворява крехката ни плът.

Животът ни смъртта ще победи

И в светлината ще се изяви.

О, любов ти сила свята

Чрез теб се прояви земята

И нейния велик живот

Да победи смъртта с любов.

Всички живи твари

С любов са те огряни,

Създадени са да живеят

И материята с духа да слеят.

Човекът с висша божия любов

Е сътворен, одухотворен и отреден

Да бъде Божия изява

И любовта към Бога да възпява!

18.02.1994г.

МАРТЕНИЧКИТЕ

Мартеничките чудесни

Долетяха с нови песни.

Всички с любов ги подаряват

Щастие и обич си даряват!

Закичваме се с радост

И обгръщаме се с благост.

Усмивки цъфват по лицата

За радост на децата.

Към слънцето раздаващо лъчи

Ний гледаме с блеснали очи.

Невидимата музика небесна

В сърцата ни отново блесна.

Любов раздаваме си щедро

И обичаме се нежно.

Забравяме за миг тегоби

И ежедневните несгоди.

Мартенички мили,

Скрили чудни сили,

Радвайте децата

с песни за душата!

Българи, от вековете

Традициите си пазете!

В тази нишка тънка

Има мисъл звънка.

Чистота в бялото ни има,

Като бялата ни зима,

А в червеното е българския корен

Здрав и първороден.

И политат над земята

Любовта в чистотата,

С българската мартеничка чиста

Истинска лъчиста!

28.02.1994г.

ПОЕМА  ЗА  ФИНДХОРН

Семейство с три деца в каравана стара,

Се озоваха на брега на океана.

Сред вятър, пустош и боклук,

Незнайно стигнаха до тук.

В едно селце на север

В края на селцето даже,

На селското бунище точно

Ги прати Господ срочно.

Без средства, без имот,

Но под ръководството на Бог.

Алийн се казваше жената

Медитираща в тишината.

Питър,

Бе нейният съпруг

С абсолютна вяра

Се разгърна тук.

С чиста мисъл и с любов

С труд и вяра в Бог

От песъчлив и неприветлив бряг

Направиха градина в сняг.

Бунището превърнаха в оазис

Преминали през личния катарзис.

От старите представи се лишиха

И градинарство ново преоткриха.

Зеленчуци те отглеждат

И хората навеждат

На мисли за това,

Как стават чудеса.

С интуиция и разум тука се живее

Без заплата и осигуровка,

Без собственост и подготовка,

Когато имаш вяра в Бог

И желания, на които да не ставаш роб.

Невъзможности в живота няма,

Когато страх в душите няма.

Прочу се малкото селце

За радост на не едно сърце.

С душа изпълнена с любов,

Те пращат своя зов

Към всички живи същества

На планетата Земя.

20.02.1994г.

 СЛЪНЦЕТО

Огнено светило

Чудна сила скрило.

С огнени лъчи богата

Греят като злато.

Слънчице любимо,

Божие светило,

Огнени лъчи разпръскваш

И живота в нас възкръсваш.

Светлината е безкрайна мисъл

В живота Бог ни е орисал

На любов за вечни времена

Да растем под твойта светлина.

01.03.1994г.

НА    МАЙКИТЕ

Желая ви от все сърце

Прекрасно мъничко зрънце

От вечната любов, която

Ни облива с топлина богато!

Тя в тялото ви да се влива

Живот и сила да разлива,

Да има мекота в сърцето

И думи за утеха на детето.

Майко чиста, майко свята,

Бъди щастлива на Земята!

Да се радваш на децата си чудесни

Създадени за музика и песни.

В едно букетче от чимшир и здравец,

От теменужка и синчец,

Аз скрих едно зрънце

От моето обичащо сърце.

Сега ви го поднасям с радост

С нежност и с благодарност,

Затова, че любовта ви всеотдайна

Е чиста и безкрайна.

Затова, че с мъка в живота

Вий изграждате с любов

Свят със сини небеса

И весели сърца.

Свят в който хората

Ще се обичат

И божественото

в човека ще зачитат.

08.03.1994г.

БЛАГОДАРНОСТ

Благодарността в душата ми танцува

И всички рани ми лекува.

Сърцето ми играе, пее

И лицето в усмивка грее.

Какъв чудесен е простора

И взора извисен към небосвода.

С радост и любов се съхранявам

С песен и с лекота нося своята съдба.

Злото се е развилняло, знам,

А доброто пази ни от срам.

В мига когато чашата прелива

Внезапно ни облива сила.

Търпението ни когато свършва

Тогава и лошото се свършва.

С търпение и сила трансформираме тъгата

В букет от синевата.

01.04.1994г.

СЕМЕНЦЕТО

В меката прегръдка на земята

Ти попадна от съдбата.

Заспа притиснато отвред

Сега ти чакаш своя ред.

Почувства влага и тъга,

Но... и малко топлина.

Размърда се да разбереш

Как до нея да се добереш.

Топлината стигнала до теб,

О да, ще трябва риската да съблечеш.

От влагата набъбнала е тя

Притисната от земните зрънца-изхлузи се...

И семенцето с нежното си тяло

Започна път да се пробива

И между буците да се провира.

Посоката избрало рано

Укрепваше то свойто тяло.

Към топлината се стремеше

И успоредно с това растеше.

Почувства...

Топлината се усили

И със сбрани сили,

Подаде си главата

И надникна в синевата.

Крехката снага изправи

И нагоре се отправи.

Семчицата стана стръкче

Мъничка тревичка.

Светлината го обгърна

И нежно го прегърна.

Разбра за топлината,

Тя идваше от светлината.

Коренчето здраво се зарови

В земните неволи.

Видяло светлината,

Почувствало и топлината,

Готово беше да расте

Да цъфти и да дарява

Плод и семчици за слава.

За вечния живот

С непреривен брод,

Винаги с възход

И с божествен ход!

04.04.1994г.

КЪМ   НЕБЕТО   СИНЬО

Небе безбрежно синьо,

Небе изпълнено със святост.

Честота разпръскваш

И умовете ни поръсваш.

Звезди си народило

И със светлина си напоило.

Жадни, жадни са душите

Обърнати към теб.

Не търсят милост,

А любов и нежен син покров.

Духът свободен да лети

Сред божествените красоти.

Измръзнала през вековете

На слънцето се покорих,

Оставих го с лъчите си да ме погали

И нежно му благодарих!

22.04.1994г.

МОЛИТВА  ЗА  ДЪЖД

Капчици водни

Божествени – родни!

Земята ни пости

Елате на гости!

Полейте цветята,

Ума и сърцата,

Полята, гората,

Мъха и тревата.

Измийте листата,

Измийте телата,

Да блеснат житата

Във росна позлата!

23.04.1994г.

ПАНЕВРИТМИЯ  НА  ЦВЕТНИЦА  В  БАНКЯ

Видях те, слънчице и днеска,

Как с лъч душата ми погали

И живота в сърцето ми разпали.

Зад облачето сутринта те зърнах

И денят с обич пак прегърнах.

На полянката с дружки мили

Поиграхме лекокрили.

С песни въздух ний огласихме

И от небето завесата свалихме.

В целия си блясък ни загърна

Слънчевата милост ни прегърна.

Празникът на своите деца

Ти с лъчите си огря.

Литнаха уханни багри

От техните сърца страдални.

С аромата си ни поздравиха

И величието свое ни разкриха.

С най-чистата любов ни даряват с зов

Да сме като нежните цветя

 И като техните обичащи сърца!

24.04.1994г.

ОГЪН

Има огън, който пали

Има огън, който гали

Има огън, който свети

Има огън, който просветлява.

Има огън на сърцата,

Има огън на душата.

Има огън на ума,

Има огън на духа.

Този огън, който не гори,

А ни поддържа в бъднини,

Е любовната божествена искра,

Дето ни дарява светлина!

10.05.1994г.

РОСАТА

Кой разпръсна тази сутрин

Свойта огърлица?

Кой разпръсна тези бисери

По нежната тревица?

Коя невидима ръка

Тъй приказно прозрачна

Посипа по тревата

Тез слънца от висината?

О вий, невидими, омайни същества

Разпръснали вълшебната роса,

Как с нашите нозе

Да стъпваме по вашето сърце?

15.05.1994г.

НА  ЦВЕТНАТА  ПОЛЯНКА

Цветна симфония

В чудна хармония!

Празник небесен

На земята пренесен,

Във весели краски

С цветни ласки.

Танцуват цветята

На земния рай,

С нежни ухания

И цветни старания.

Изпълват простора

И радват вси хора!

24.05.1994г.

НА  ДУХА  ПРОСВЕТИТЕЛ

Духът в звук е слязъл

В символи и знаци се облякъл,

Изрази и форма придобил

И на българина азбука дарил.

Чрез двама братя светли

Той се проявил,

Чрез мисъл просека дарил

И умовете просветил.

На славянското племе

Просветителско семе.

На българска нива

Чрез българска сила!

24.05.1994г.

ПРИРОДА

Природа велика!

 Природа многолика!

При теб ще се върна

Теб ще прегърна.

От теб съм излязла

В тебе ще вляза.

При рода си небесен

Ще се върна с песен.

Велика си сила

Велика закрила.

С теб да се слея

В живота копнея.

Едничка надежда

И истина свята.

В теб самотата не сещам,

А силата само усещам.

Природа велика,

Природа многолика,

Частица от теб

Съм велика!

29.05.1994г.

БЪЛГАРИЯ

Българйо мила, Българйо родна,

С безбройни неволи си плодна!

В теб изживях всичките школи

И всички житейски и родни неволи.

Ти школа-училище свято за свети души

Хранилница – люлка

На мъки и сила

На тежка, но благодатна съдба.

Великият дух в теб се ражда

В теб сила и мощ се изграждат.

Ти кътче от рая и кътче от ада,

В теб е събрана духовната прана.

Култура всемирна-земята ни цяла е.

Книга на древна и мъдра наука.

Тайнствени знаци с произход незнаен

В пещери непристъпни и входове тайни.

Могили чертаещи звездния път

Хора велики и низки по тебе вървят.

Какво ли не знае твоята плът,

Кръстовище земно на вечния път.

На кръста оставяй човешката мъст

Ти жертва пренесе и беше на кръст!

Вековните рани лекувай с любов,

Днес кръстът е слава по вечния път.

Кръстовище земно на земната твърд

Бушуващи сили в тебе ечат

И пътя си в тебе пресичат

И твоята снага стихии посичат.

Българйо, и днеска те има

Покрита с рани-утайки на сили потайни

И търсиш пролука

И бърза сполука...

О не, към твоята мъдрост,

Към твоята твърд,

Ти взор обърни

И своята сила, днес прояви!

08.06.1994г.

ПРОЛЕТ

Вятърко небесен

Пак запя ни песен.

Вест в облаци донесе

И дъждец разнесе,

По поля и по гори

По широки равнини.

Събудиха се дървесата

И тревите в гората.

Пъплят буболечки-

Примамват ни пътечки.

Към върхове да тръгнем

Живота да прегърнем.

Надигат се тревички

И гледат с очички,

Как небето грее

И в синьо се люлее.

Капчиците водни слънцето огря

И дъгата в простора нежно засия.

08.06.1994г.

  

ДАР

Дарил ни Господ от небето

Със слово и с песен от сърцето.

С поля, гори и шир

И писменост да пишем - мир.

Далече в миналото ни търсете

Корена ни родовете.

С произход вечен сме дарени

На Бог да служим ний сме отредени!

20.06.1994г.

ПЕСЕН

Крача бодро през полето

Гледам синия синчец

И душата ми политва

|u041aъм небесния творец.

Крача бодро през полето

Взор отправям към небето

И с чудесния синчец

Кича слънцето с венец!

Златна нива се жълтее

Златни класове люлее

Златно слънце ведро грее

Златни мисли вредом сее!

05.10.1994г.

  

ВЯРА

И вярвам, че светът ще бъде песен,

И вярвам, че светът ще бъде рай,

И вярвам, в това безкрайно утре,

Когато всичко ще е светлина!

И вярвам, а вярата си проверявам в опит

И опитите дават плод,

А силата от плодовете придобивам

От извървели пътя преди мен.

За да вярвам, искам и да знам

Как утре да направя днес,

От плодовете колко да раздам

На себе си да бъда господар!

27.10.1994г.

  

НАЧАЛО

От себе си започнах безстрашно.

От грешки направих богатство.

Себе си на жарава подложих,

Оковите тежки на огън разложих.

Тялото в диамант да превърна.

Сърцето в любовна искра.

Умът ми запален да свети

През пътя на мойта съдба.

Душата с духът да се слеят

В прегръдка, в любовен екстаз.

Да литна в простора копнея

Към вечния, вечния в нас.

31.10.1994г.

БОЛКА

Има болка от радост

От мъка,

От гняв.

Има болка от милост

От старост,

от страх.

Има болка любовна –

Човешка и тежка!

Има болка любовна –

Безбрежна и вечна!

Напразни са!

Има болка!

Има и радост!

И нека ги има!

Най-милото,

Скъпото,

Вечното,

След болка и мъка се раждат!

27.10.1994г.

  

  

РАДОСТ

Тъй хубаво е да живееш

Да дишаш морните поля,

Лъчи от слънцето да носиш

В дъха на своята душа!

Житата с клас да те погалят

Самите галени от вятъра,

С усмивки маковете да те мамят

Окъпани от утринна роса.

23.11.1994г.

ГЕРБЪТ  НА  ВРЕМЕТО

Няма ги датите

Няма звезда,

А житния клас

се подава едва.

Абдикира ни царя

Короната падна,

Остана ни звяра

със сила коварна.

Владее ни звяра

В днешния век,

Излязъл е вънка

От всеки човек.

Събуден е звяра,

А човекът заспал,

Погазил закона,

Забравил морал.

Тресът се телата

В екстаза първичен,

А звярът пирува

На празник трагичен.

1995г.

ТРАНСФОРМАЦИЯ

 

ГЕРБЪТ НА ВРЕМЕТО

Има ги знаците

има звезди

и житния клас 

отново кълни!

И ето го царя

с корона от вяра

и своето царство

в сила огрява.

Владее ни с вяра

в днешния век

вижда се ясно 

във всеки човек.

Събудил е вяра

в пробуден човек

да спазва закона

да живее до век.

Танцуват душите

в екстаза първичен

човекът пирува

на празник космичен!

24.03.2021 год.