СЕМЕНЦЕТО
В меката прегръдка на земята
Ти попадна от съдбата.
Заспа притиснато отвред
Сега ти чакаш своя ред.
Почувства влага и тъга,
Но... и малко топлина.
Размърда се да разбереш
Как до нея да се добереш.
Топлината стигнала до теб,
О да, ще трябва ризката да съблечеш.
От влагата набъбнала е тя
Притисната от земните зрънца-изхлузи се...
И семенцето с нежното си тяло
Започна път да се пробива
И между буците да се провира.
Посоката избрало рано
Укрепваше то свойто тяло.
Към топлината се стремеше
И успоредно с това растеше.
Почувства...
Топлината се усили
И със сбрани сили,
Подаде си главата
И надникна в синевата.
Крехката снага изправи
И нагоре се отправи.
Семчицата стана стръкче
Мъничка тревичка.
Светлината го обгърна
И нежно го прегърна.
Разбра за топлината,
Тя идваше от светлината.
Коренчето здраво се зарови
В земните неволи.
Видяло светлината,
Почувствало и топлината,
Готово беше да расте
Да цъфти и да дарява
Плод и семчици за слава.
За вечния живот
С непреривен брод,
Винаги с възход
И с божествен ход!
04.04.1994г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар