Кристален свят

Мисли и размисли за Тартюф и тартювщината

–    ЕСЕ   –

   

Тартюф се появява там, където цари заблуда, невежество, наивност и криворазбрано добро.Там където няма уважение и зачитане свободата и правото на избор на другите.

Тартюф за мен е събирателен образ и олицетворение на всичко онова, което наричаме зло, а то е още по-голямо, защото е под маската на лицеприятното. Откритото, директното и видимото зло много пъти не е така опасно, както прикритото и лицемерно поведение, онова което приспива съзнанието и заслепява човека със средствата на лицемерието, ласкателството, привидното смирение и кротост.

Една българска поговорка гласи следното:”Господи, пази ме от приятели, от враговете сам ще се пазя!”

Когато благочестието, смирението, кротостта и благородството не са вътрешни духовни качества на човека и негова органична същност, то той е лицемер.

Когато той иска да изглежда в очите на другите така, че да се хареса на всяка цена, с цел облагодетелстване за тяхна сметка, то той е лицемер плюс престъпник.

Злото и доброто, както всички науки в света са основа на огромната божествена наука, наречена живот в битието.Тя трябва да се изучава, познава и прилага в живота на всеки човек.

Злото не е опасно и страшно, ако го познаваш и използваш в името на общото благо.Злото е сила, а силата – средство за пробуждане и проглеждане, за събуждане и осъзнаване.Злото носи силата, а доброто я прилага, но онова добро,  което я познава и владее.Злото е средство за превръщане на слабостите, невежеството, лековерието в сила, знание, вяра.

 Какъв е изводът до тук? Просветен, посветен, честен човек не може да бъде подвластен на измамата на злото.

Най-близко до всеки човек е неговото семейство – божествената клетка на всяко общество.Там човек се учи да познава доброто и злото и да прави разлика между двете.Има привидно зло и привидно добро.

Основното, което може да се каже за Тартюф, не случайно е лицемерието.Да мериш по лице, по външното, по формата и по фасадата.Изискват се дълбоки познания за живота, а това се състои в познаването на двете движещи се и проявяващи се сили, добро и зло, утвърждаващи и отричащи сили на поведение

Литературата на всички световни писателски достижения са едно от средствата за опознаването и разбирането на живота ни и онова, което ни се случва.

Ако в божествената клетка на обществото – семейството властва тартюфщината, то тя заразява цялото общество, било чрез мъжа или жената, било чрез майката или бащата, защото техни проводници са децата, а от там и всички ние.

В основата на тартюфщината стои  страхът и лъжата и двете се побеждават от истината, а тя е свобода, свобода от страха.Свободата носи най-прекрасното нещо на света – любовта и нейното проявление във всички.Само по този начин и чрез усвояване уроците на литературата и приложението им в живота можем да се справим с тартюфщината и тя да изчезне от сцената - наречена живот.

Само свързвайки уроците на литературата с уроците в живия живот и прилагайки ги в него напълно съзнателно ще успеем да се променим и да променим света в който живеем.

                                                             22.01.2004г.