ЩО Е ТО МАРТЕНИЦА?

Слънцето все по-упорито топи снега и капчуците почти непрестанно тактуват по ламарини и тротоари.Тук там и кокичето с упорита нежност разчупва ледената кора схванала земята.

И нашенеца проточи като навита от векове пружина на играчка-робот бялата и червена нишка.Прави го вече така механично, че се сепва когато го запитат какво е това, дето само българите го имат?Хем е сигурен, че го знае, хем почвайки да обяснява, разбира, че не му е съвсем ясно.

Що е то мартеница и като има почва у нас, защо ли?

И нашенеца преде, върти, навива бялата и червена прежда.Хване двата края и ги пусне.Те се усучат бързо, като че ли никога не са били разделени или поради това, че никога не са били заедно.По отделно ги тъкми, а после заедно ги връзва.Изработва и вмъква в тези нишки цялото си сърце, цялото си битие.Все за здраве ги прави, а любовта забравя.Все заедно ги връзва и усуква, а все разединени и разделени остават.

Няма здраве без любов, нашенецо! Няма сила без обединение! Вплетени заедно като бялата и червена нишка да бъдем!За любовта към себе си да помислим.Да влезе в нас силата и, и тогава да я дарим на ближния си.Чистотата и любовта събираме от векове в две нишки, а чиста любов в сърцата си нямаме.

Да се поучим от нашата мартеница.Тя не е грохнала старица, а разпукваща се пролетна пъпка на вечната, чиста и свята любов, която всеки от нас носи в сърцето си.Сгрейте с топлина и огрейте със светлина пъпката в сърцето си, за да разцъфти със силата и вечността на българската мартеница.Нека всеки от нас знае и разбере що е то, мартеница!

24.02.1996 г.

УРОКЪТ: ЛЕВСКИ

За българите, казват: Свят е.
Родината обичал: Благ е.
И тачат го и днес, на паметника му поднасят чест.
Отрупват го с венци, цитират му шеги,
а думите му свети и днес за всички са чудати.
вървял през друми и пътеки, говорил на велики и превзети.
Показвал святост, чистота, но виждал - всички са в тъма.
Духът Христов в него се вселил и сила, смелост му дарил.
Обичал бедния събрат, обичал всеки да е благ.
Духът го направлявал, честност, простота дарявал,
с чистота и святост го огрявал
и всичките дела отново е показал.
Предателство, бесило и всичкото изгнило
до днес личи и тлее и само Ботев,
осмели се да му се изсмее.
И живи са и днес, но в хиляди тела,
не в паметници, а в дела.
Демагогията няма край,
алчността ще ни погълне, знай,
но божествена е цялата земя
и ще остане за божествените и чеда.
За свободата се е борил и на всички е говорил,
дали си турчин или грък - важно ли е туй,
нали си плът, нали си божа твар.
Така говорил Левски, така говорил и Христос.
И как ще наречете Бога с хилядите имена-
един е Той,познайте го, където и да се е преродил.
Бъдете чисти!
Бъдете честни!
Бъдете свети!
Покайте се! Катарзис преживейте!
Духът е вечен!
Левски е обесен!
От делата му учете, от народа на духа му се учете!
Духът и днес се проявява и в хиляди любов дарява.
Урокът на историята е за тези, които се учат от нея,
останалите повтарят грешките и.
Урокът на историята е за героите на историята,
останалото е фона и условията, в които се разиграва пиесата.
Урокът Левски е за Левски, духът в него си е свършил работата.
Коментарът е спекула, субективизъм и политика.
Урокът Левски е за Левски и тези,
които се интересуват и са преки участници в действието.
Урокът за Левски е да люби, да търси свободата,
да се бори, България да стане чиста и свята република.
Има такава република. Това е републиката на Духа.
Урокът библейски, всеки видя ли?
Един го предаде, друг го обеси - ние написахме меси.
А някой позна ли уроците свети,
които предаде на българи нови, на българи чисти.
Той учеше и преди, Той учи тогава, той учи сега,
но чуват го само чисти сърца.
За тях урокът е Левски и Левски урок,
за други е само облог за залог.
И днес и йощ, истина това е,
Духът неспирно е навсякъде и вае
души, съдби, съзнания, уроци,
за всеки ученик с безброй въпроси...

16.04.2003г.

• • 
    

                     ПРИСТАН

Както облака луна прегръща

и покрива меката и светлина,

така от дълбините на душата

разстила силата си любовта.

Ефирна нежност се излъчва

привидно като лек воал,

но диамантна твърдост изолира

потоците на лепкавата кал.

С езикът на мълчанието ми говориш

и сдържаш поривите на страстта.

Искри са те проблясват в аурата чиста

и греят в мрака на ноща.

И колкото пътеки да пребродиш

за пристана ще мислиш в нощен зной

когато спрял си за минути

на бряг без пристан само, твой.

Непонятни поривите на душата,

в устрема си обуздал,

но знай, едно сърце те чака

в покоя на смирената печал.

Колко кораби пътуват по морето,

но всеки има пристан свой.

Аз, твоят кораб чакам

за него, да съм пристан и покой.

                                                                          

                   07.03.1997 г.

УКРОТЯВАНЕ  НА  ОПЪРНИЧАВАТА  

ПО  

УЙЛЯМ  ШЕКСПИР

Катерина:

„Я стига гъна лъковете вежди и стига мята погледи-стрели към своя крал, управител, владетел!Гневът петните, както скрежът-листа, грозите както вихърът-цвета!Жената гневна е размътен извор, лишен от хубост, кален, грозен, гаден, към който никой, па макар и жаден, не се навежда да отпие глътка.Мъжът е твой глава, живот, закрилник, вседържец неоспорван.Той те храни с труд опасен по море и суша, не мигва в бурни нощи, в ледни дни, докато ти почиваш си на топло, спокойно защитена: и очаква от тебе хубост, кротост и любов-отплата дребна за огромен дълг.Каквото поданик дължи на трона, това дължи жената на мъжа си, и щом отхвърля сопната, свадлива съпружеската воля справедлива, не е ли нейната измяна, бунт, предателство към любещия крал?
Срамувам се, че някои глупачки опитват се война да обявяват, наместо да склонят глава за мир!Защо им е надмощие и власт наместо дълг, покорство, нежна страст?Снагата на жената крехък съд е.Защо е тъй?Не е ли, за да бъде и вътре съдържанието цяло в съгласие с нежното и тяло?
О, вие, заядливи, низки твари! И аз, до вчера бях такава, високомерна, горда, вироглава и да отвръщам беше в моя нрав на дума с дума и на гняв с гняв, ала видях: моща ни е измама, а копията стръкчета от слама и се стремим напразно ний на там, където е отказан пътя нам.
И затова съветвам ви и двете: Безплодните си гордости смирете и всяка да простре в тържествен знак ръката си под мъжовия крак!Самата аз съм на това готова, щом иска той свидетелство такова!”

                                              ------------------------------------------------------------

   

ОГЛЕДАЛЕН ВАРИАНТ  НА  „УКРОТЯВАНЕ НА ОПЪРНИЧАВАТА”

ПО  УЙЛЯМ  ШЕКСПИР

  УКРОТЯВАНЕ НА СИЛНИЯ

Я, стига гледа изпод вежди и стига плаши с поглед зъл ти своята жена, съпруга, майка.Гневът и гръмогласния ти вик едва ли мъж ще те направи в техните очи или пък силен и закрилник техен.Мъжът ядосан е безплоден в делата си и в думите си, той, не ще получи нито страстна нежност, нито светещ поглед на възхита, а само плахост, страх, престорена грижовност. Жената за мъжът е дар, уют, подкрепа, почва топла-влажна за нежни семена, очакване, наслада, пастир е тя на твоите деца. Докато търсиш своята прехрана тя бди и пази крехките тела, будува нощем и каква отплата чака...? Прегръдка силна, рамо, поглед благ, възхита, да бъде чута, тогава всичко би ти дала.
 Мъжете жалки са, които считат сила и юмрук за своята мъжественост от страх пред нежната си огледална същност. Това дължи мъжът на своята жена, да не отхвърля грубо нейните слова.Защо пред нежното създание се правиш властелин? Щом  дошла е в твоята къща, тя в себе си те е признала и приела.Не е ли тъй, сама и беззащитна на теб се доверила?
О, вие силни исполини, нали в ръцете на жена сте  се родили?На нея първо сте се доверили, защо сега размахвате юмруци и плашите я с грубост и пестници, а тя единствено познава ви добре и знае тя, че силата ви е измамна. В снагата ваша мускулеста силна, седи душа, закрилница и чиста.
За това сега съветвам ви мъже, безплодната си гордост усмирете и всеки да протегне в нежност длан и да признае силата и с плам, да съзре в очите и копнежа да предаде от себе си стремежа на вашата мъжественост ламтежа.                                     ----------------------------------------------------

                                30.11.2018г.

ЗА  МЪЖЕТЕ

Слабост към жените,

сила в очите,

нежност в ръцете,

справедливост в умовете,

истина в устите,

горещо сърце в гърдите.

Без обещания да няма страдания.

Без условия да няма празнословия.

Без причини да няма горчивини.

С благосъстояние, да няма разочарование.

С благоразположение, да няма утежнение.

С благосклонност, да няма сложност.

С веселие, да няма безделие.

С точност, да няма срочност.

С чистота, да няма гнусота.

С топлота, да няма ледина.

С щедрост, да няма бедност.

С разбиране, да няма прикриване.

С тактичност, да няма статичност.

С динамика, да има романтика.

С достойнство, да има устройство.

С техничност, да има практичност.

С откровение, да има сцепление.

С конкретност, да има директност.

Със свобода, да има красота.

С лъчезарност, да има заразност.

С шега, да има нега.

С хумор, да няма умор.

С чувство, да има изкуство.

С неотразимост, да няма прилепчивост.

С необратимост, да няма приказливост.

С мълчание, да има предсказание.

С дарование, да има знание.

С мъжество, да няма множество.

С мъдрост, за твърдост.

С любов, за разкош.

С правда, да няма брадва.

С добродетел, да е благодетел.

Със светлина, да е тишина.

Да е търпелив, за да е обичлив.

Да е скромен, за да е удобен.

Да  обича, без да се зарича.

Да събира, без да се прикрива.

Да е разумен, да не е гузен.

Да е красив, да не е сив.

Да е честит, за да е открит.

Да е благословен, за да е роден.

Нека уважава, за да се наслаждава.

Нека зачита, за да разчита.

Нека обича, да не тича.

Да е спокоен, да е доволен.

Да е строг, да няма рог.

Да е до гроб, но никога роб.

Да е свободен, за да е волен.

Да е въздържан, но не вързан.

Да е приказлив, но не лъжлив.

Да е великодушен, но не задушен.

Да е миролюбив, но не самолюбив.

Да е славен, но не щеславен.

Да е властен, но не пристрастен.

Да е известен, но свестен.

Да е буден, ако е умен.

Да е скромен, но не сложен.

Да е смирен, не увреден.

Да е милосърден, но не разсърден.

Да е грижовен, но не тъжовен.

Да е страстен, но не безвластен.

Да се люби, без да губи.

Да чете, без  да се рече.

Да работи, без да боботи.

Да учи, без да мучи.

Да знае за жената, че е мисъл от бащата.

С красноречие, да няма противоречие.

С чест, за вест.

С внимание за занимание.

С уважение за постижение.

Има ли умения-няма поражения.

Има ли смирение-има помирение.

Има ли хармония-звучи симфония.

Има намерение-има удовлетворение.

Иска изкушение-намира си крушение.

Има ли предизвикателство-на ти доказателство.

Търсиш ли под вол теле, ще намериш отрязани криле.

Щом си тарикат, не си запознат.

Щом си дяволе-ще береш ядове.

Щом си справедлив-няма да си заядлив.

Щом си честен-ще си известен.

Имаш ли ограничения-ще живееш в притеснения.

Имаш ли доверие-не важат никакви поверия.

Не е уточнено, значи е увековечено....

ЕСЕН

Времето на есента е благодат

познава се по плодовете

по мъртвите листа -

приведени са раменете.

Изправени пред неумолимите закони

различно сме готови за това.

Родилите ще си почиват,

другите ще чакат тръпнещи студа.

Справедливост има в есента

безупречно ни проверява, оцветява

чрез багрите различни сме в света

различна е и земната награда.

В пролетната младост

няма разлика в света

зелени, крехки сме и свежи,

не знаем, кой какъв е от рода.

Разцъфват всичките в бяло

и в бледо-розово и в цвят,

но в плодовете от живота

есента е съдник пак.

                                       
                                         14.11.1997г.
                                                                                                                                                  

                                     

                                                      

Мисли и размисли за Тартюф и тартювщината

–    ЕСЕ   –

   

Тартюф се появява там, където цари заблуда, невежество, наивност и криворазбрано добро.Там където няма уважение и зачитане свободата и правото на избор на другите.

Тартюф за мен е събирателен образ и олицетворение на всичко онова, което наричаме зло, а то е още по-голямо, защото е под маската на лицеприятното. Откритото, директното и видимото зло много пъти не е така опасно, както прикритото и лицемерно поведение, онова което приспива съзнанието и заслепява човека със средствата на лицемерието, ласкателството, привидното смирение и кротост.

Една българска поговорка гласи следното:”Господи, пази ме от приятели, от враговете сам ще се пазя!”

Когато благочестието, смирението, кротостта и благородството не са вътрешни духовни качества на човека и негова органична същност, то той е лицемер.

Когато той иска да изглежда в очите на другите така, че да се хареса на всяка цена, с цел облагодетелстване за тяхна сметка, то той е лицемер плюс престъпник.

Злото и доброто, както всички науки в света са основа на огромната божествена наука, наречена живот в битието.Тя трябва да се изучава, познава и прилага в живота на всеки човек.

Злото не е опасно и страшно, ако го познаваш и използваш в името на общото благо.Злото е сила, а силата – средство за пробуждане и проглеждане, за събуждане и осъзнаване.Злото носи силата, а доброто я прилага, но онова добро,  което я познава и владее.Злото е средство за превръщане на слабостите, невежеството, лековерието в сила, знание, вяра.

 Какъв е изводът до тук? Просветен, посветен, честен човек не може да бъде подвластен на измамата на злото.

Най-близко до всеки човек е неговото семейство – божествената клетка на всяко общество.Там човек се учи да познава доброто и злото и да прави разлика между двете.Има привидно зло и привидно добро.

Основното, което може да се каже за Тартюф, не случайно е лицемерието.Да мериш по лице, по външното, по формата и по фасадата.Изискват се дълбоки познания за живота, а това се състои в познаването на двете движещи се и проявяващи се сили, добро и зло, утвърждаващи и отричащи сили на поведение

Литературата на всички световни писателски достижения са едно от средствата за опознаването и разбирането на живота ни и онова, което ни се случва.

Ако в божествената клетка на обществото – семейството властва тартюфщината, то тя заразява цялото общество, било чрез мъжа или жената, било чрез майката или бащата, защото техни проводници са децата, а от там и всички ние.

В основата на тартюфщината стои  страхът и лъжата и двете се побеждават от истината, а тя е свобода, свобода от страха.Свободата носи най-прекрасното нещо на света – любовта и нейното проявление във всички.Само по този начин и чрез усвояване уроците на литературата и приложението им в живота можем да се справим с тартюфщината и тя да изчезне от сцената - наречена живот.

Само свързвайки уроците на литературата с уроците в живия живот и прилагайки ги в него напълно съзнателно ще успеем да се променим и да променим света в който живеем.

                                                             22.01.2004г.