Както облака луна прегръща
и покрива меката и светлина,
така от дълбините на душата
разстила силата си любовта.
Ефирна нежност се излъчва
привидно като лек воал,
но диамантна твърдост изолира
потоците на лепкавата кал.
С езикът на мълчанието ми говориш
и сдържаш поривите на страстта.
Искри са те проблясват в аурата чиста
и греят в мрака на ноща.
И колкото пътеки да пребродиш
за пристана ще мислиш в нощен зной
когато спрял си за минути
на бряг без пристан само, твой.
Непонятни поривите на душата,
в устрема си обуздал,
но знай, едно сърце те чака
в покоя на смирената печал.
Колко кораби пътуват по морето,
но всеки има пристан свой.
Аз, твоят кораб чакам
за него, да съм пристан и покой.
07.03.1997 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар